Япония

История на Презентацията

• География
• История на Флага
• История на Герба
• Население
• Култура и религия
• Култура и религия
• Култура и религия
• История на Аниметата (Японски анимаций)
• Базова Аниме и манга Терминология
• Базова Аниме и манга Терминология
• Базова Аниме и манга Терминология
• Аниме и манга Жанрове
• Аниме и манга Жанрове
• Аниме и манга Жанрове
• Аниме и манга Жанрове
• Появяването на Аниме в България
• Появяването на Аниме в България

Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и около 6800 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу – 3776 m). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг Япония (日本 Нихон или Ниппон) е островна държава в Източна Азия, разположена в Тихия океан, на изток от Китай, Корея и Русия. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението – 127,1 млн. души (2015 г.). Столица е град Токио, а официален език е японският. Япония е най-развитата държава в Азия. Историята на Япония се характеризира с влияние от външния свят, последвано от дълги периоди на изолация.

Икономиката на Япония е третата по големина в света. Япония е член на Организацията на обединените нации, Г-8, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество.

Флагът на Япония
Националното знаме на Япония, познато още като "слънчев флаг" (на японски: 日章旗) или "слънчев диск" (на японски: 日の丸) е бяло с голям червен кръг в средата - символизиращ изгряващото слънце.



Легендите разказват, че произхода му лежи още от времето на монголските нашествия в Япония през 13 век, когато будисткият свещеник Ничирен предлага флагът със слънчевия диск на императора, за когото се е смятало, че е потомък на слънчевата богиня Аматерасу.

Гербът на ЯпонияИмператорският печат на Япония е официален символ на японския император и фактическият герб на страната. Той представлява златна хризантема с 16 венчелистчета, подредени в кръг, а под тях още един кръг от 16 венчелистчета, видими в пространството между първите.
Императорският печат се използва от членовете на японското императорско семейство от векове. Според действащата Конституцията Мейджи, никой освен Императора на Япония е нямал право да го използва. Поради наложената тогава забрана всеки от членовете на императорското семейство използвал леко променена версия на този печат, практика, която се е запазила и до наши дни. В шинтоистките храмове или показвали императорския печат, или използвали част от него в собствените си емблеми (мун).

Населението на Япония е приблизително 126,9 млн. жители[25](намалява за пръв път от 1920 г., когато са започнали преброяванията) с гъстота 336,4 жители на km2. Японското общество е културно и етнически хомогенно с малко изключение заради работниците чужденци.[26] Сред малцинствата в Япония са корейци, китайци, филипинци, японски бразилци[27] и японски перуанци.[28] През 2003 г. общо регистрираните емигранти в Япония са 136 000 души.[29] Най-многобройната местна етническа група е Ямато, а най-разпространенно коренно малцинство е айну.[30]

Средната продължителност на живота в Япония е една от най-високите в света 81,25 години през 2006 г.[31] Японското население масово застарява. Това е вследствие на високата раждаемост след Втората световна война, която е последвана от рязко намаляване на раждаемостта през късния 20 век. През 2004 г. около 19,5% са хората на възраст над 65 г.[32]

Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни.



В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек най-често следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участва в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки.

Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти („тории“).



Книгите, мангата, списанията и вестниците са също част от японската култура. Въпреки че телевизията и другите забавления отнеха от времето за четене на книги, книжарниците са навсякъде и обществените библиотеки разполагат с богати хранилища от книги. Местните общински власти организират читателски сесии за съчинения като „Сказание за Генджи“ и поетически групи. Също така има специални магазини, в които се продават на по-ниски цени използвани книги, списания и музика. Кварталът Канда в централно Токио е известен с продажбата на книги „втора ръка“ вече над 80 години.

За много чужденци японската музика се свързва основно с масовата поп музика. Тя наистина е разпространена, но в страната се развиват и други стилове: има музиканти-новатори, които се изявяват във фолклорната и класическата музика (Сейдзи Одзава), има и последователи на различни течения в жанровете рок, електронна музика, хип-хоп, пънк-рок, кънтри. Сред примерите за това са известната пънк-рок група Boredoms на Ейе Ямитака, нойз пионерите Masonna и Omoide Hatoba, дуото на японските кореняци Михо Натори и Юка Хонда Cibo Matto, популярни стари групи като Loudness, Yellow Magic Orchestra, The Alfee и Hound Dog, и бързо избухналото дуо Petty Booka, свирещи на хавайския инструмент укулеле.

Аниме е термин, използван като общо название на създадените в Япония нарисувани анимационни филми и сериали. Съществуват много жанрове аниме, включително романтични, хумористични и трагични. Значението на думата варира, понякога използвана за означение на направените в Япония сериали, понякога за чуждестранни с подобен на японския стил. За много хора аниметата се превръщат в източник на житейски опит и развлечение. Някои анимета са изцяло създадени на ръка, докато други използват и компютърна анимация в последните години. Както повечето продукти на развлекателна индустрия и тук сюжетът често е фантастичен, но това не е задължително. Средната дължина на епизод е около 20 минути. Анимето може да се види по телевизията, на DVD или VHS, както и в компютърните и видео игри. Съществуват и пълнометражни филми. Анимето често бива повлияно от японските комикси познати като манга. Много аниме истории дори са адаптирани за игрални филми и телевизионни сериали.

Anime Music Video (музикално аниме видео, АМВ) — съкратено AMV. Представлява музикален клип, смесен с кадри от дадено аниме.

Chibi — Чибито представлява деформиран стил на рисуване, при който главата и тялото не са съобразени с нормалните си пропорции. На японски „chibi“ означава „малък“, каквито са размерите на този вид рисунки. Често художникът на някое аниме взима даден персонаж от сериала (или от друго произведение) и го превръща в чиби (за забавен комикс или фен арт).

Hentai (хентай) — аниме с ясно порнографско съдържание

J-pop (джейпоп) — японска поп музика.

OVA — Original Video Animation (ОВА, оригинална видео анимация). Това са анимета, които директно са издадени във VHS и DVD формат без да са завъртани по телевизионните канали (пример за практиката Direct2CD/DVD). Най-често те представляват предистория или продължение на историята на дадено аниме, но понякога са и самостоятелни творби. Съкращението може да бъде срещнато още и като OAV (Original Anime Video), но поради сходството му с AV (Adult Video, видео за възрастни) в днешно време се използва най-вече OVA.

Косплей (Cosplay) — идва от костюм и плей (от англ. играя). Представлява обличане/дегизировка като любим аниме/манга герой, най-често за представяне в конкурси на аниме и манга конвенции и фестивали

Опенинг/Ендинг (оупънинг и ендинг, Opening/Ending). Първото е познато и като интро (интродукция) — аудиовизуалното клипово въведение/встъпление за представяне на анимето, което обикновено предхожда началото на същинското съдържание (например епизод). Аутрото (завършващият аудиовизуален клип след същинската част) — извеждане, край. Присъстват в почти всяко аниме. Например в аниме сериала Serial Experments Lain интро има само в началото на 1 епизод, а аутро — само в края на последния.

Мангака (Manga-ka, на японски език 漫画家) — автор на манга изкуството, т.е. художник и/или сценарист на манга. Наставката „ка“ означава експерт, откъдето manga-ka означава "манга експерт".

Аниме и манга жанрове[редактиране | редактиране на кода]

Екшън (Action) — анимета с екстремно развиващо се действие, престрелки и бой.

Мистерия (Mystery) — заплетени, объркани анимета с трудно разгадаващ се край.

Ужаси (Horror) — анимета с много кръв, насилие, физически наранявания, смърт, а често и битки.

Самураи (Samurai) — обикновено са свързани с реални исторически събития и личности (например Rurouni Kenshin, Тайната на нинджата). Включват впечатляващи битки между самураи. Несъмнено в този тип анимета е акцентирано на самурайската чест и хладнокръвие.

Меха (Mecha) — меха идва от "механично". В тези анимета се срещат роботи (най-често под формата на гигантски управляеми хуманоидни машини) и машини.

Спорт (Sports) — анимета на спортна тематика.

Спорт (Sports) — анимета на спортна тематика.
Научна фантастика (SciFi) — измислица, нереални анимета. Мехата е поджанр на SciFi.
Демони/Акума (Demons) — включва демони и служители на мрака (Дявола и др.). Едно от най-известните анимета в този жанр е Хелсинг.
Киберпънк (Cyber Punk) — още един поджанр на Sci-Fi (научната фантастика). В историята на тези анимета са вплетени кибернетика, хакване, и всякакви високи технологии. Неоспорим култ в този жанр е Ghost in the Shell.
Игра (Game) — правено по игра. Например „Съдба/Остани нощ“ (Fate/Stay Night).
Шонен-ай (Shounen-Ai) — момчешка любов без секс

Юри (Yuri) — любов м/у момичета, включваща секс.
Шоджо (Shoujo: на японски език 少女 — момиче) — аниме/манга, насочена към женската аудитория. Обикновено е съпътствана с драма и/или романтика.
Махо шоджо (Mahou Shoujo: на японски език 魔法少女 — магическо момиче) — примери: Sailor Moon, Card Captor Sakura, Tokyo Mew Mew, Magic Knight Rayearth, Pretty Sammy, TenTen и др. Почти във всяко аниме от този жанр героините имат свръхестествени сили и умения, например могат да прескачат границата на човешките възможности и достигат тези на месия, магически умения и т.н.
Сейнен (Seinen: на японски език 青年) — жанр, насочен към мъжка аудитория. Например: Berserk, Акира (Akira), Ghost in the Shell, Sin, „Чудовище“ (Monster), xxxHolic и др.
Джосей (Josei: на японски език 女性) — еквивалент на сейнен, но отправен към женската аудитория. Примери: Nana, Paradise Kiss и др.

Музикални — включва голям саундтрак (OST) и доста приличащо на мюзикъл.
Кодомо (Kids) — за децата (най-малките зрители/читатели). Приятно аниме, което обикновено е с щастлив край или със съпътстваща морална поука.
Драма — обикновено с тъжна и тежка атмосфера. Доста често с недобър край.
Гибли — модерни приказни аниме филми от студио Ghibli (Гибли).
Бойни изкуства (Martial Arts) — концентриран екшън върху бойните умения и битките между героите.

Пародия — подигравка с нашумели заглавия в аниме индустрията и с често срещани архетипи и ситуации в анимета/манга.
Исторически (Historical) — включва реално съществували личности, понякога поставени с реалните си исторически факти, друг път извадени от техния контекст и художествено доукрасени и променени.
Деменция (Dementia) — психотрилърни анимета с фокус върху психически заболявания и поведенчески отклонения, като деменция, шизофрения, психоизмерения, психози и много тежка мелодрама. Примери: „Евангелион“ (Evangelion), Майнд Гейм, xxxHolic, Angel's Egg.
Училищни (School) — действието се развива предимно в училището/университета на героите, или поне задължително присъства някакъв вид учебна среда.

В началото на 21. век аниметата придобиват значителна аудитория от фенове и в България, и се появяват и първите български преводачески групи за създадени от фенове субтитри (базирани в онлайн пространството на Интернет) — наричани „фенсуб(титри)“, както и специализарани фенски уебсайтове за анимета и манги, сред които се открояват общностни е-портали, онлайн форуми, блогове, торент тракери и други видове уебсайтове. Новозародилата се мания довежда и до провеждането на първите български специализирани събирания (наречени „конвенции“) и фестивали, посветени на аниме и манга фенщината, като Aniventure. Появяват се и онлайн клубове за любители на японската и като цяло на азиатската култура. Всичко това довежда до навлизането на много неологизми от английския и японския в българския език и обогатяването на българоезичната японска културна терминология и познания. По някои български кабелни телевизии биват излъчени в неофициален превод на български някои аниме сериали или отделни аниме филми.

Популярни аниме поредици от последното десетилетие са например „Тетрадката на смъртта“ (Death Note), Elfen Lied, Bleach, Naruto, One Piece, Code Geass, D.Gray-man, Dragon Ball, Fairy Tail, Fate Stay Night, Full Metal Panic, двете поредици Fullmetal Alchemist („Железният алхимик“), Golden Boy („Златното момче“), поредиците Gundam, Hack Sign, „Пътешествието на Кино“ (Kino's Journey), Sailor Moon, Serial Experiments Lain, „Кралят на шаманите“ (Shaman King), Soul Eater, Toradora и много други. Сред децата популярност добиват и заглавия като Pokemon, както и Yu-Gi-Oh, което пък отприщва цяла индустрия за карти за игра и промоционални материали.